Балканският полуостров и населяващите го народи винаги са били в центъра на политическите събития през целия XX и в началните години на XXI век. Именно тук т.нар Велики сили концентрират вниманието си при провеждането на своята международна политика. В тази връзка интерес предизвиква политическата криза обхванала региона след рухването на комунизма и ролята на междуетническите взаимоотношения за преодоляването й. Без съмнение ролята и мястото на албанците в Македония е пряко свързано със стабилността на региона. Албанският политически фактор в Македония е една изключително интересна тема имаща пряка връзка с геополитическото развитие на цялата Балканска област. С решенията на Първото заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония от 2 август 1944 г. се учреждава македонската държавност. Приема се манифест "до македонския народ, братята арнаути, турци и власи", в който се обявява, че се създава македонска федерална държава, която ще бъде включена в състава на федеративна Югославия. В нея албанците получават статут на малцинство, намиращо се в периферните райони на републиката със значителни културно-национални права и свободи. В първата конституция на новата държава от 1946 г. на националните малцинства в републиката (включително и албанското) са дадени права на свободно културно развитие, образование и на употреба на майчиния език. Откриват се училища с преподаване на шиптарски (албански) език. В първите години след създаването на македонската държава започват да излизат вестници и списания на албански език. Заедно с това до началото на 60-те години са създадени и действат няколко културно-просветни дружества на албанското малцинство. В Скопие се открива отдел в народния театър на албански език. Статутът на национално малцинство ( при което албанците са обозначени като шиптари) с културно национални права и с относително незначително участие в обществено-политическия живот на републиката продължава до средата на 60-те години. С определянето на малцинствените общности във федеративна Югославия като "югославски народности" се допринася за съответни промени в положението и правата на албанците в Македония, с което се актвизира тяхната социално-политическа дейност. Решенията на т.нар Брионски пленум на ЦК на СЮК от 1966 г. отприщват амбиции и искания сред албанското население в Косово, Метохия и Македония относно неговото положение и правата, които то притежава в многонационалната югославска общност. Този акт се оказва потенциален стимул за демонстрации и ексцесии на албанците, първо, в Косово и Метохия, а впоследствие и в Социалистическа република Македония през ноември и декември 1968 г., на които е лансиран лозунгът "Косово-република". В този лозунг албанците включват не само територията на покрайнината, но и части от Македония, Черна гора и Южна Сърбия, където като мнозинство живеят албанци. Демонстрациите довеждат до приемането на конституционни промени, пряко засягащи положението на албанците в Косово и Югославия като цяло. Наименованието Автономна покрайнина Косово и Метохия се заменя със Социалистическа автономна покрайнина Косово; етнонима "шиптар" се заменя с "албанец"; поставят се въпросите за равноправието на езиците, употребата на символите на народностите; издига се в култ историята и културното наследство на албанската народност и т.н. Всичко това постепенно води към "албанизация" на Косово и на цели райони в Македония и към превръщането й в целенасочена политика. Косово става събирателен център за албанците в Югославия като там започват да се възпитават, обучават и изграждат лидери, както на македонските албанци, така и на останалите албанци живеещи на територията на югославската федерация. Албанците успяват да наложат използването на националните символи в Косово и да учредят автономен Прищински университет, който се превръща в средище за поддържане на контакти на всички албански лидери в Югославия. Македонските албанци започват да изграждат устойчиви взаимоотношения със събратята си в Косово. В същото време легалните форми на дейност се съчетават с активност на нелегални екстремиски и сепаратиски ориентирани организации и формации, действащи на територията на Югославия и в емиграция, в които участват албанци от Македония. В периода 1967-1987 г. на територията на СРМ действат над 10 нелегални организации като голяма част от тях са формирани в Косово и впоследствие са пренесли дейността си и в Македония. През 1981 г. отново издигат лозунги за признаване на тяхната самобитност, при което се стига до масови сблъсъци с полицията. Въпреки мерките на властите за овладяване на ситуацията в Косово и в някои градове в СР Македония, те не се нормализира. В края на 80-те и началото на 90-те години на XX в. в Македония се извършва преход от еднопартийна власт към установяването на многопартийна политическа система. В началния период след легализирането на възможността за създаване на нови политически партии възникват около 20 партии като наред с македонските партии се създават и две албански партии на етнорелигиозна основа. Партията за демократичен просперитет (ПДП) и Народнодемократичната партия (НДП) обединяват албанците в Македония и издигат искания за "редефиниране" на Македония като държава не само на македонци, но и на албанци, турци, за обособяване на албанска общност с получаване на политическа и териториална автономия. По това време в контекста на югославската криза и обявяването на независима Република Македония въпросът за етническата ситуация, за правата на етническите малцинства и етническите групи в републиката и взаимоотношенията между тях се превръща във въпрос за стабилността на Балканите и Европа. Албанците са най-многочислената и най-националистично настроена малцинствена група, населяваща Македония. В сравнение с в края на XIX в. през 1991 г. техният брой е десет пъти по-голям. Според официалните данни през 1953 г. албанското малцинство е 13%, през 1971 г. 17% , нараства до 19.8 % през 1981 г., за да достигне през 1991 г. 460 000 (22.8%) от общо 2 009 000 души в държавата. Прави впечетление, че компактното албанско население е разположено в западната част в непосредствена близост до Косово. Всъщност през 1992 г. в македонското общество има големи спорове за реалния дял на албанците в държавата, тъй като те бойкотират преброяването на населението. Причините за бойкота, които македонските политици и лидери на албанските политически партии сочат са различни. От една страна ПДП и НДП твърдят, че албанското малцинство представлява 40% от населението на държавата, докато официалните власти изнасят данни за около 20%. Това е времето, в което албанците в Македония се заиграват с цифрите и процентите за да могат да манипулират реалната им социална-политическа тежест в страната. В периода 1990-1991 г. от Албания се преселват цели села с покъщнината, децата и добитъка. Бегълците използват вътрешните конфликти в Албания, въоръжените сблъсъци между привържениците на демократичната опозиция и управляващата до 1992 г. Социалистическа партия, както и дестабилизацията на обстановката поради Югославската криза, за да сменят родината си безпрепятствено. В началото на 1992 г. се увеличава и делът на албанските преселници от Косово. Отсъствието на гранични заграждения със Сърбия и неорганизираната отбрана на Република Македония създават благоприятни условия за миграцията на албанците. Тя от своя страна е породена от: въведеното военно положение в Косово, натискът от страна на военните подразделения на югославската армия, които осъществяват военното положение, търговските връзки между албанците в Западна Македония и тези в Косово (след въвеждането на военно положение албанците в Косово започват да получават храни от албанците в Македония), незаконният трафик на наркотици и оръжие, както и съвместната политическа дейност на партиите Косовска алтернатива и ПДП и НДП. След консолидирането на албанското малцинство около двете партии на етническа основа - ПДП и НДП, албанския фактор започва да оказва съществено влияние върху политическия живот в страната. Съзрели опасността от концентрирането на големи маси етнически албанци на територията македонските политици започват да провеждат целенасочена политика за разделение на местните албанци от придошлите с цел ограничаване на влиянието им, но това не дава резултати. Една от основните цели, които албанците си поставят на този етап е осигуряване на числено преимущество в определени райони в Македония и едновременно с това сравнително равномерно разпределение в останалата й територия. По това време коренно се променя етническия състав в полза на албанците в Западна Македония, която е в непосредствена близост до албанската граница и до формалната граница с Косово и Метохия. Индикатор за това е проведения на 8 септември 1991 г. референдум за независимост на Република Македония. Алабанското население бойкотира референдума и това дава възможност да се откроят регионите, където то има значително присъствие - от направените изследвания става ясно, че неговото влияние и мащаб се засилва и в източната част на републиката, както и на такива места, където то е нямало влияние до момента. В планинските села албанското присъствие става все по-монолитно поради системна асимилация на турското население посредством началното обучение и религиозните служби на албански език. Отчита се и тенденцията за албанизация на големите македонските градове, включително и Скопие. На проведените на 11 и 25 ноември 1990 г. избори НДП печели 1 самостоятелно място, в коалиция с ПДП - 5 мандата, ПДП печели самостоятелно 17 мандата. Така общия брой на албанците в Събранието на Република Македония достига 23 души или малко повече от една шеста от състава на еднокамарния парламент. По броя на спечелените места албанските партии стават третата политическа сила, което ясно и недвусмислено показва влиянието им в политическия живот на страната. Изборите категорично потвърждават няколко тенденции: 1. Безусловната подкрепа, която албанското малцинство оказва на ПДП-НДП. В листите на реформиращите се комунисти и на Съюза на реформистките сили в районите със смесено население се включват и кандидатури на етнически албанци, от средите на македонската интелигенция. Нито една от тях не е подкрепена. Напротив, те се провалят срещу напълно неизвестни кандидати на ПДП-НДП, някои от които трудно говорят дори македонски език. Албанското единомислие е осигурено чрез мерки за вътрешен контрол върху гласуването, които ПДП и НДП използват. Изборите се открояват с използването на агресивни методи за отстояване на партийно-етнически интереси. 2. Броят на членската маса на ПДП и НДП е неустановим и на практика без значение, защото твърдият електорат, на който тези партии разчитат, се покрива почти напълно с албанското население в активна възраст. Строгата партийна дисциплина прави еднакво изпълнителни и ядрото и периферията на политическите партии на албанското малцинство. 3. В периода 1990-1992 година политическата практика в Македония показва, че при необходимост цялото македонско население може да се превърне в група за натиск. На база на този принцип са бойкотирани: две преброявания на населението, Референдум за назависимост на Република Македония, отхвърляне Конституцията и Закона за македонското гражданство. В това отношение съществена роля играе македонската интелигенция от албански произход, която се обединява в Уния с албанските интелектуалци.Тя е инициатор на демонстрации пред Събранието на Македония в навечерието на провеждането на Референдума за независимост. Тясно етническите стремежи на албанското малцинство не се покриват с идеята за независима Република Македония, която с установяването на пълноценна граница със Сърбия, респективно с Косово, може да предотврати поставянето под общ знаменател на албанския проблем в Косово и Западна Македония. В тази връзка трябва да отчетем факта, че през 1991 година се създава Координационен съвет на албанските партии в бивша Югославия. Той е създаден с цел постигане консенсус и осъществяване на посредничество в диалога между по-влиятелните албански партии в Косово, Македония, Черна гора и Сърбия. Стратегията на съвета обвързва решението на косовския проблем, с решаване на проблемите на всички албанци в бивша Югославия. От тази гледна точка става ясно, че албанските политици в Македония ще се опитват до последно да манипулират ситуацията и да подлагат на шантаж политическите субекти в Република Македония. Открита пропаганда в полза на албанския национализъм се води чрез вестниците, списанията, радиото и телевизията. Аналогично е поведението и на преподавателите по албански език в основните училища, както и на мюсюлманските духовници от албански произход. Теоретичните постановки, от които тръгва амбицията на албанците в Македония да асимилират мюсюлманските турци и цигани, са постулатите на ислямския фундаментализъм. Преведена на албански език и разпространена чрез многобройните албански книжарници в големите македонски градове, книгата на покойния аятолах Хомейни също е включена в борбата за етническо надмощие. Всъщност масовото съзнание на мюсюлманското население има силно изразен религиозен характер. Ислямът е не само високо развита религиозна система, но и политически морал и култура. Той обхваща всички аспекти на човешката дейност и играе важна роля в политиката. Законността на държавата според исляма зависи от ролята й на защитник на ислямската общност (Умма) и съхраняване на божествения закон - Шериад, според който религиозната и държавната власт са в пълно единство. Фактът, че ислямът е цялостен начин на живот, издига неговото значение като силен фактор в обществения живот. От това всъщност произлизат и повечето противоречия в християнска Македония и населяващото я ислямско албанско малцинство.Религията безспорно има голямо значение при оформянето и нарастване значението на албанския фактор. Като използват ниското образование и въздействието на мюсюлманската религия, албанските националисти насърчават високата раждаемост и запазването на патриархалния дух на семейството като път за реализирането на своите цели. През този период политическата дейност на ПДП е в унисон със сепаратистката линия на албанците в Косово. Исканията, които те издигат имат за цел да осигурят на албанското малцинство в Македония статут на народ. Албанските лидери изказват тезите, че в конституцията Република Македония трябва да се обяви за държава на равноправните народи - македонци, албанци и националните и етнически групи, които живеят в нея. Всички езици и писмености да бъдат напълно равнопоставени и пропорционално застъпени, да се въведат в държавната символика - знаме, герб и химн - символи на албанската национална принадлежност. При дебатите по съставяне и приемане на конституцията ПДП-НДП застъпват становището, че албанците са изконно население, а не преселници в Македония и поради това статутът на малцинство е дискриминационен за тях. Още през 1990 година, непосредствено преди многопартийните избори, албанските националисти започват организирани действия за извоюване на широки културно-образователни права и свободи. Поставят се въпроси за откриване на училища и университети, в които обучението да се води на албански език. На този етап НДП и ПДП издигат лозунги за недопускане на разделение на териториите в Югославия, населени с етнически албанци. Гарантирането на правата на малцинствата е първо условие при изработването на конституцията с цел запазване на вътрешния ред в държавата.В тази връзка македонските законодатели се опират на вече съществуващата традиция - периодичен печат, радио и телевизионни програми на майчин език, обучение на турски и албански език в специални паралелки в началните и средни училища, създаване на художествена литература на езиците на малцинствата, свободно изповядване на религията. В тази връзка трябва да се цитират няколко члена на първата демократична конституция на Република Македония приета на 18 ноември 1991 г. Член 7 В Република Македония служебен език е македонския език и кирилицата в неговата писмена форма. В структурите на локалното самоуправление, там където мнозинството от жителите, принадлежат към някоя малцинствена група, в служебна употреба, покрай македонския език и кирилицата се използва и езикът и писмеността на националностите по начин, утвърден със закон. Член 19 Гарантирана е свободата на вероизповеданието. Македонската православна църква, другите верски общности и религиозни групи са отделени от държавата и са еднакви пред закона. Македонската православна църква, другите верски общности и религиозни групи са свободни в правото си да основават религиозни училища, както и други социални и благотворителни заведения, така както е предвидено със закон. Член 20 Програмите и действията на сдруженията на гражданите и политическите партии не могат да бъдат насочени към насилствено сваляне на конституционния ред в Републиката или да провокират и призовават към военна агресия, разпалване на национална, расова, верска омраза и нетърпимост. Забраняват се военни или полувоенни сдружения, които не принадлежат към въоръжените сили на Република Македония. Член 48 Гражданите, които принадлежат към национални малцинства, имат право свободно да изразяват и съхраняват националната си принадлежност и национални особености. Републиката гарантира защитата на етническия, културния, езиковия и религиозния идентитет на националностите. Гражданите, които принадлежат към национални малцинства, имат право да основават културни, научни и други сдружения, за да съхраняват своя идентитет. Гражданите, които принадлежат към националните малцинства, имат право на обучение на своя език в основните и средните училища по начин, утвърден със закон. В училищата, в които образованието се води на езика на малцинството, се изучвава и македонски език. Приведените примери показват, че Конституцията на Република Македония гарантира правата на малцинствата в съответствие с международните договорености в рамките на индивидуалните човешки права, като в някои параметри дори надхвърля областта на индивидуалните права на човека и регламентира някои колективни права на малцинствата. От една страна това е потвърждение на стремежа на македонските управляващи кръгове да осигурят вътрешна стабилност в републиката. В известна степен обаче разширяването на правата и свободите на малцинствата в Република Македония са в услуга на неправомерните, насадени чрез македонизма, претенции за признаване на "македонско малцинство" в съседните държави и осигуряване на аналогични права за тях. Осигуряването на права в посочените вече граници обаче не се покриват със сепаратистките стремежи на политическите лидери на албанското малцинство в Македония. Още в предизборната платформа на ПДП категорично е заявено желанието бъдещето устройство на републиката да бъде на конфедеративен принцип. Декларира се, че всякакво друго развитие на проблема е неприемливо. След изборите коалицията ПДП-НДП неколкократно се опитва да блокира работата на парламента. Тя настоява за въвеждането на принципа на консенсус в работата на Събранието, защото по този начин би си осигурила път за прокарване на своите националистични интереси. Категорично може да се твърди, че в първите години след отделянето на македонската държава от състава на федеративна Югославия и откриването й към демократично развиващия се свят двете най-големи албански партии действащи на територията й се ориентират към саботаж и по всякакъв начин се опитват да прокарат собствените си националистични интереси като много често възприпятстват работата на държавните органи/ Събранието на Р Македония/, прокарването на закони /обсъждане на основния закон, на Декларацията за обявяване на независимост, на Закона за македонското гражданство/ и предприемането на мащабни обществени дейности/ преброяването на населението в държавата/, през 1993 г. ПДП бойкотира парламентарната сесия на македонското Събрание гласуваща приемането на временното име на страната - Бивша Югославска Република Македония /БЮРМ/ (доводите са, че Македония не трябва да получи международно признание докато не зачете правата на малцинствата). В началото на 1992 година Арбен Джафери и останалите албански лидери организират референдум за създаването на автономна албанска единица на територията на Македония - Република Илирида. Според организаторите трябва да се направят следните стъпки за регулиране политическите отношения в страната. 1.Република Македония да се провъзгласи за Федерална Република Македония.Вътрешната уредба да установи съществуването на две равноправни части Република Илирида и Република Македония. 2. Държавното обединение да има двукамерен парламент с пропорционално представителство на двете републики. 3. На територията на цялата държава да има два официални езика: македонски и албански. 4. На сградата на всички държавни и местни органи на управление да присъствата две знамена - македонското и албанското знаме. 5. Федералната Република Македония да има собствено знаме, за което двете страни ще се договорят. 6. Председателя на Федерална Република Македония да се избира на всеки 4 години като се сменя на ротационен принцип - 2 години поста да бъде заеман от албанец и 2 години от македонец като условието е да владее македонски и албански език. 7. Двете държавни части да имат свои армия, полиция и съд. Въпреки всичко до конкретни стъпки не се стига, тъй като след последвалите сблъсъци с македонското мнозинство реализацията на тази идея бе замразена за неопределено време През 1994 година се правят опити за създаване на албански паравоенни формации с формирането на т.нар. Щаб за национална отбрана на въоръжените сили на албанците под ръководството на Х. Хаскай, Х. Аруши - косовар, бивш офицер на ЮНА и др. Ситуацията в Македония бележи елементи на ескалиране на напрежението в навечерието и хода на косовските конфликти през 1998-1999 година. През този период в Албания и Македония се създават логистични бази и контрабандни пътища на оръжия и бойци на Армията за освобождение на Косово /АОК/. Край Тирана в Албания и по протежение на албано-югославската и македоно-югославската граници се създават многобройни тренировъчни лагери за бунтовнци. Територията на Република Македония и македонските албанци стават съществен субект, които има пряко влияние върху ситуацията в Косово.Предвид събитията в Косово с цел подпомагане на въоръжената борба на местните албанци престъпността и тероризма придобиват широки размери. Криминализирането на косовската политика е следствие на активизирането на мрежата на албански престъпни кланове, известна като fares. Анализаторите на албанския фактор на Балканите сочат, че тези кланове дължат съществуването си на упадъка на албанската държава, който следва държавната криза в Албания от 1997 година. Разпръснати из Албания, Косово и Македония, fares се занимават с контабанда на оръжия и хора през границата. Те подпомагат основаването на АОК, както и създването на негови бази в съседните Македония и Албания. Същественото изменение на съотношението на албанското население след миграционната вълна от Косово през 1999 година също дават своето отражение върху етническото положение и стабилността в провеждането на държавната политика в страната. Над 300 хил. албанци от Косово търсят убежище на територията на Македония по време на конфликта, а мнозина остават да живеят там и след събитията. Този факт ще оказва за вбъдеще сериозен проблем пред цялостта на македонската държава, тъй като с последвалите събития /признаването на независимо Косово/ албанското влияние на полуострова неумоверно нараства, както и територията, която те населяват. Също така това са бежанци радикализирани до изключителна голяма степен и търсещи реванш на всяка цена, което е една от причините за събитията от 2001 г. В същото време в края през 1998 година албански учени от Албания, Косово и Македония изработват "Платформа за решаване на албанския национален въпрос". В нея се очертават основните проблемни звена пред албанското население на Балканите и формулата по която трябва да се разрешават. - издигане и утвърждаване гордостта и националното самочувствие на албанците. - придобиване на степен на самостоятелност на всички албански малцинствени групи. - свободна комуникация и поддържане на връзки в рамките на албанското културно-етническо пространство. - "колективно" приобщаване на всички албанци на Балканския полуостров към евроатлантическите структури и ценности без значение, от държавните граници,в които те се намират. Издигането на подобни ултранационалистични призиви има за цел приобщаването към държавата-майка на всички албански общности в региона, но в същото време предизвиква и сериозни кризисни ситуации пред стабилността. Именно в това се крие до известна степен и радикализацията на македонското общество на етническа основа от 2001 година. Всъщност индикации за конфронтация са подадени още през 1997 година, когато кметовете на Тетово и Гостивар са осъдени за това, че са развяли албанско знаме до македонското над кметствата в двата града. Тогава македонското правителство изпраща специални части в град Гостивар за да "уреди" етническия спор - резултатът няколко ранени полицаи, един ранен и двама убити етнически албанци и други 312 арестувани. Началото на въоръжените сблъсъци започва през месец март 2001 година в Северна Македония по продължение на границата с Косово. Голямата й част е трудно проходима поради планинския релеф и естествено е трудно охраняема от македонска и от сръбска страна. В това време Република Македония е с много проблеми и с малко възможности на въоръжените си сили. Не се допускат и сръбски войски от страна на КФОР. Те са отстранени от цяло Косово и от зоната за сигурност - на 5 км навътре от границата в Сръбска територия. Официално няма документ за точното ситуиране на границата. Той е подписан едва на 22 февруари 2001 година между Съюзна Република Югославия и Република Македония. Срещу акта веднага се обявяват албанските лидери с аргумента, че югославското ръководство няма право да преговаря за границите на Косово. Възраженията остават в сила и през 2002 г. Въоръжени лица, идентифицирани като членове на “Армията за национално освобождение“ шест дни преди това, на 16 февруари 2001 година задържат екип на Македонската телевизия в Танушевци и конфискуват оборудването му. Обстановката бързо се променя. Зачестяват сблъсъците с КФОР и македонските сили. На 3 март с.г. са убити трима македонски войници. ЕС и НАТО препоръчват “ограничени действия”. На 12 март 2001 година село Танушевци е освободено от Македонската армия. На следващия ден насилието се пренася в планинския район около Тетово, център на територия с албанско население и втори по големина град в републиката. Армията за национално освобождение не е търсила контрол над Тетово. Целта не е била и Велика Албания според лидерите й. На 22 март двама етнически албанци са застреляни от македонската полиция /инцидентно/ под предлог, че се канят да хвърлят гранати. Убийството става пред международни журналисти и е показано по телевизията. Версията не се възприема от всички. Има съмнения в правомерността на полицейските действия. На 29 март британски журналист е убит при обстрел с минохвъргачка на границата с Косово (неизвестно от кого). По това време обществената стабилност е под въпрос. Албанските лидери не приемат, че убитите са използвали ръчни гранати. За македонците всички албанци са потенциални бунтовници и борци за Велика Албания. От м. март 2001 г. БЮР Македония навлиза в остра конституционна криза. Тя е предизвикана от екстремистки прояви (включително и въоръжени) на т. нар. “етнически албанци”, част между които живеещи вън от Републиката (напр. в международния протекторат Косово, в съседна Албания, както и от отделни представители на извъналбански ислямистки структури). Кризата придоби драстични измерения и международната общност направи почти всичко възможно, за нейното “институционализиране”, т.е. за неутрализиране на възникналия етническия конфликт. На 20 юни 2001 г. НАТО взема решение за “сформиране” на мисия в Македония, задача на която е да “събира и унищожава предадените от албанските бунтовници оръжия .Мисията има работното название МФОР и по подобие на действащия й аналог в Косово - КФОР има за задача да разоръжи албанските терористи. На 26 юни 2001 г. в Скопие избухва “контра-бунт” - етнически македонци щурмуват парламента, настоявайки за “твърд отпор срещу албанските терористи”. Представителите на извънпарламентарните и на двете парламентарно представени албански партии окачествяват безредиците “като почти преврат”, твърдят че страната е “пред гражданска война” и настояват за незабавна намеса на НАТО. Президентът Борис Трайковски в обръщението си защитава уредената от западни сили евакуация на албански бунтовници от граничещи със Скопие села. (Която именно поражда “контра - бунта” на македонските националистически настроени екстремисти). Според осведомителните агенции над 5 хиляди души са обсаждат македонския парламент в знак на протест срещу решението на западните сили за свободното изтегляне, при това - на въоръжени албанските терористи от с. Арачиново.Особено симптоматично е, че демонстрантите свалят македонското национално знаме и на негово място издигат флага от епохата на Социалистическа федеративна република Югославия. Начало на диалога между “екстремисти” (терористи) и македонските власти се полага в гр. Охрид в края на м. юни 2001 г. Макар и мъчителен и провеждан чрез сложното посредничество на специалните посланици на международната общност Франсоа Леотар и Джеймс Пардю, лидерите на двете парламентарно представени албански партии в Македония - Арбен Джафери и Имер Имери, (практически приели вече исканията на бунтовниците) възприемат необходимостта от политически диалог с президента на страната. Направен е решителен пробив за търсене на “модус” относно решаване на възникналия остър конфликт. Но въпреки направените стъпки терористите завземат още 4 села край Тетово В същото време македонската армия е щурмува, включително и с тежко въоръжение три села в района на гр. Куманово. На 5 юли 2001 г. между “екстремистите” (или терористите) и македонските въоръжени сили се обявява примирие. Посредничество за съглашението и съдействие за наблюдение над евентуални стълкновения обявяват и оказват ЕС и ОССЕ. В същото това време албанските лидери се връщат към добре познатата им тактика от началото на 90-те години на XX в. да спират и бойкотират разрешаването на проблеми и да се опитват да извлекат максималните ползи от така създалата се ситуация, а по това време и с помощта на Армията за национално освобождение (АНО). Характерна особеност за ситуацията през месеците на кризата е тясното сътрудничество между ръководствата на политическите партии ДПА и НДП с лидерите на АНО. Това намира израз с подписването на т.нар. Призренска декларация, в която се съдържат основните тези за изграждането и моделирането на бъдещата македонска държава и уреждането на социално-политически отношения между албанци и македонци. На 13 август 2001 година се подписва Охридското рамково споразумение то слага край на продължилия месеци въоръжен конфликт в страната и има водеща роля в процеса на евроатлантическа интеграция на Македония. Споразумението води до поправки в конституцията, включващи т. нар. "принцип на Бадентер", според който, за да бъдат приети, някои видове закони трябва да бъдат одобрени от депутатите, представляващи малцинствените общности. Създава се специална парламентарна Комисия за отношенията между общностите. Съгласно конституционните поправки омбудсмана получава нови допълнителни възможности в работата си като следи и за прилагането на принципа за адекватно и справедливо представителство на малките етнически общности. Споразумението също съдържа условията за изграждане на местно самоуправление, образованието и употребата на езика, въвеждането на квотно представителство въз основа на етнически принцип в държавните структури и ведомства. За да бъде цялостен анализа тряба да спомена, че до възникването на кризата през пролетта на 2001 година Република Македония бе сочена като пример за държава с успешно изградени демократични конституционни и политически основи на една мултиетническа страна. Разбира се за тази променя оказаха своето влияние ред причини, но своята и значение в цялата ситуация роля има промяната на политическия елит и навлизането в македонската политика на по-радикални албански лидери. Арбен Джафери и Мендух Тачи едни от главните инициаторите на проведения референдум за отделянето на автономната република Илириада са категоричен пример за това. Често водещите македонски и западни политици ги описват като радикали" и "екстремисти", но определено това са лидерите, които в средата на 90-те години на XX в. спечелиха симпатиите и доверието на етническите албанци в Македония. През 1994 г. "сърдитите млади албанци", водени от Джафери и Тачи, се отцепиха от ПДП и създадоха своя формация - днешната Демократична партия на албанците (ДПА), която с течение на времето иземва влиянието на партията-майка и се превръща в една от водещите етнически партии в страната. В заключение може да се каже, че албанските вълнения от 2001 година в Македония имат своята логика в историческото развитие на областта. В продължение на няколко десетилетия албанския фактор е една динамична и променяща се реалност, която посредством политическите дадености използва различни методи и такти за да експонира присъствието си. От лозунга "Косово република", който поставя въпроса за самостоятелно държавно образувание на албанците в Косово, Метохия и Албания до Охридския мир, който регламентира правното съжителство на македонци и албанци този фактор преживява различни период в своето присъствие. След рухването на комунизма албанците виждат възможност за създаване на самостоятелна или най-малкото автономна република, поради което водят целенасочен курс за възпрепятстване на македонската държавна политика.Но въпреки всичките опити до такава развръзка не се стига, нещо повече дори след етническата криза от 2001 година не се стигна до създаване на албанска държава на територията на Македония. Разбира се за това има ред причини, но като че ли една от най-важните е близостта на Косово. Косовският въпрос и цялостното ангажиране на всички етнически албанци в региона не даде възможност за концентриране вниманието върху македонската държавност и провеждането на насилен натиск за отделяне на албанска държава на територията й. Въпреки, че през 2008 година Косово се отдели като самостоятелна държава не може да се изкаже тезата, че албанците в Македония ще откъснат и обособят своя самостоятелна част от територията на Република Македония. За това има ред причини като е важно да се спомене, че международната общност не би позволила една подобна развръзка.