Обобщен въпрос на читатели от цялата страна: Г-н Георгиевски, предизвестен ли беше конфликтът между албанските екстремисти и македонските власти? - От самото начало на кризата в Косово ние се опасявахме от различни възможни варианти на нейното прехвърляне и в Македония. В последно време най-много се страхувахме от нарастването на безредието, на беззаконието, на наркотрафика. Защото границата ни с Косово стана най-проходимото място за наркотрафика. Но трябва да кажа, че не очаквахме такъв удар оттам. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Петър Антонов, София: Може ли да се говори вече за етнически конфликт в Македония? - Не. Но трябваше да може, според зловещите планове на тези, които запалиха пожара в Македония. Този пожар обаче не намери нужната запалителна смес. В нашата държава не съществуваше необходимата критична маса за разгаряне на голям междуетнически сблъсък, за превръщането й в нова Босна. Това не стана благодарение на огромните права, които имат албанците, както впрочем и всички други малцинства в Македония. Никоя европейска държава не може да се похвали с такива права, предоставени на малцинствата. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Атанас Хаджииванов, Шумен: Каква е според вас позицията на официална Тирана по кризата? - За албанското правителство е наистина много тежко да формулира своето отношение по възникналата криза. В последното си интервю външният министър Фатос Нано зае умна, доблестна и конструктивна позиция за разлика от парламента. Но винаги трябва да се разпознава кое е автентичното - дали това за "домашна употреба", което често пъти е под влияние на националистическите настроения, или вариантът, който използват правителствата на Балканите, за да се харесат на Европейската общност. Нас повече ни притеснява отказът на военния министър на Албания да дойде на срещата на ръководителите на отбраната от Югоизточна Европа в Скопие, съгласувана за 5 април. Но все още има време, надяваме се той да промени решението си. Защото се вижда как расте, бих казал, в една геометрична прогресия подкрепата за Македония от всички страни. Включително и от правителството на Албания. Затова ми се струва, че има шансове в Скопие да пристигне и албанският военен министър. За Тирана ще е добре той да присъства при вземане на решенията. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Обобщен въпрос на читатели от Благоевград, Русе и София: Ако приемем, че прекият военен конфликт скоро ще бъде потушен, защо твърдите, че Скопие може да се превърне в един Белфаст? - Опасенията са от логистичен характер. Ние очакваме всеки момент военната част от конфликта да бъде приключена. Имаме перфектен план за това и мисля, че военните действия са пред края си. Но ако екстремистите не се откажат от намеренията си, то наистина не изключвам техни евентуални действия от типа на градския тероризъм. Напълно възможно е те да слязат от планините и да заложат на бомбения терор. Това обаче може да стане единствено в Скопие - да хвърлят някъде бомба, да взривят кола. Ние сме свидетели на подобни действия по света. Става в Белфаст, става дори в Лондон, където кола експлодира на 100 метра от Даунинг стрийт. Ние ще се справим. Не само защото сме се подготвили, а и защото нацията има друго политическо мислене. Неслучайно дадох пример с Белфаст. Там има това, което се нарича "баланс на страха". Така че имаме възможности да се справим и с този втори евентуален ход на терористите. Мисля, че след огромната дипломатическа подкрепа от целия свят нещата ще се успокоят. Има и нещо друго. Скопие е малък град. Албанските квартали, където терористите могат да намерят подслон и бази, са обособени. А и не е сигурно доколко терористите ще намерят опора и в тях. В Скопие албанското население не е елементарно и невежо, то не е склонно да подкрепя терористите. В селските райони е друго - там хората са бедни, изостанали. И по могат да се поддадат на политиката на терористите. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * "Стандарт": Нужен ли е днес т. нар. баланс на страха в Македония? - Ако все пак започне градски тероризъм, наистина може да бъде страшно. Все пак съм оптимист, след като най-добре информираният човек на Европа - Хавиер Солана, заяви, че най-лошото вече мина. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Вълко Вълков, София:Г-н Солана заяви, че трябва да се промени македонската конституция и да се дадат повече права на албанците. Президентът Борис Трайковски намекна, че може да се направят известни поправки. Ще има ли такива? - Македония не е обикновена еднонационална държава. Ние имаме може би най-либералната конституция в света. Унитарна държава сме, както пише и в преамбюла на конституцията ни. Но правата на всички народи у нас са абсолютно спазени. Можем да оцелеем само в този си вид. Това, което представлява нашата днешна Македония, наистина няма прецедент в историята. И особено на Балканите. Международната общност е разбрала вече това. Тя не може да иска да пропадне този прецедент. На Балканите еднонационални държави няма. Унитарни - да, но еднонационални, тоест етнически чисти, просто няма. За да има такава държава, трябва да се проведе етническа чистка, както за съжаление е ставало нееднократно в миналото. И както видяхме наскоро в Косово. Дано това вече да е за последен път. В Македония е постигната изключителна толерантност. Това е единствената възможна концепция за държавно строителство на Балканите. Не че имаме най-способните политици. Просто няма друг начин. Етническата структура и историческата специфика изключват всякаква друга възможност. Достатъчно е да си припомним прочутата книга на Иван Михайлов "Македония - Швейцария на Балканите". Да не говоря за други, по-нови концепции. Но искам да акцентирам и върху нещо друго - нищо в Македония не е окончателно фиксирано като политически модел. И терористите разбраха, че сега е наистина последният момент да започнат своите действия. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * "Стандарт": След 2-3 месеца щеше да е късно за тях. Така ли? - Да. За това време щеше да се приеме от парламента законът за местното самоуправление, който ще даде по-големи права на кметовете. И в 25-те общини, където албанците са мнозинство, те щяха да имат пълни политически права при управлението. Включително и в назначаването на хора в силовите структури и контрола над тях. Второ, щеше да започне да функционира албански университет, финансиран от фондация "Ван дер Щул". Този проект е получил благословията от Арбен Джафери като компенсация за затварянето на нелегитимния университет в Тетово. Но може и за него да се разговаря. И така албанците да имат не един, а два университета. Ако могат да си финансират този в Тетово - защо не? Третото нещо, което щеше не само да обезсмисли всякакви обвинения на терористите за "етнически тормоз", но и да ги направи смешни пред международната общност, е, че всеки момент Трети канал на телевизията ни ще започне да предава на езиците на малцинствата 24 часа в денонощието. А пропорционално това означава 18 часа от тях да бъдат рубрики на албански език. Такова нещо няма никъде по света. Нека не звучи нескромно, но идеята е моя. Издигнах я още през 1992 г. И четвърто, вече преговаряме с Европейската общност и с Европейската банка за развитие. Те ни искат 30-40 процента съкращение в администрацията. Същевременно настояват за назначаване на повече албанци в нея. Казахме на европейските институции: "Дайте ни гратисен период, за да можем да назначим албанци в администрацията и да балансираме нейния етнически състав." И те проявиха разбиране. Тези четири много важни за изглаждането на проблемите решения бяха изпреварени от действията на терористите. Ако бяха почакали, нямаше да има никакъв сблъсък. Албанските партии просто щяха да извоюват тези допълнителни права без всякакви кръвопролития. Но ние не искаме да преговаряме, преди да ликвидираме тероризма. Не искаме никой да остане с впечатлението, че сме направили всички неща, които изброих, с опрян револвер на тила. Не сме по-слабата страна, за да търпим ултиматумите на някои, които се правят на наполеончета. Албанските партии искат преговори, но с кого? С правителството? Ами те са представени там. Със себе си ли ще преговарят?! А ако напуснат парламента и правителството, това би означавало парламентарна криза и предсрочни избори. И преговорите ще се отложат за две години. Защото ще има служебен кабинет, който няма да е с право да взема решения, самата предизборна кампания ще отвлече вниманието и така ще се изгуби време. Разбирам и съчувствам на лидерите на албанските партии. Те трябваше да се противопоставят на действията на терористите и да поемат риска да бъдат обявени за национални предатели. А на Балканите подобно обвинение звучи страшно. Но те се оказаха смели, умни и конструктивни хора. От друга страна, трябва да се помисли и за македонците. Те няма къде да отстъпват. Албанците сега са като немците в Германия, Австрия и Швейцария - имат три родини. Или хайде да не са три, да са две и половина. Македонците имат само половин родина. Тя за нас е последната земя. Ако ни накарат и това да загубим, ще се бием като за последно. Ние нямаме алтернатива. Не можем да се разхождаме като албанците от Западна Македония в Косово и от Косово - в Тирана. Така че трябва да има и граница на претенциите на албанците. Но ако това стане главна тема за обсъждане, ще се намери мирно решение. Македонците никога не са вършили геноцид. Ние нямаме исторически сметки за уреждане с албанците. Някой искаше да ги създаде днес за в бъдеще. Е, по времето на окупацията и фашизма е имало известен терор в Западна Македония от страна на тези албанци, които са сътрудничили на окупаторите. Но те си бяха просто наемници, башибозук на италианците и немците. Сега Карла дел Понте проглуши света за две изнасилени албанки - полицайки. Разбира се, такива работи не бива да стават. Макар че когато се е случило това, те са били цивилни. Добре, но какво да кажем за XIX век - колко жени са изнасилени в Македония?! Така че не може да се говори за сериозен конфликт. Има и нещо друго. Албанците са станали толкова много днес не само благодарение на тяхната раждаемост, но и вследствие на определени миграции. Защото след Втората световна война в Македония те са били не повече от 70 000-80 000 души. Албанците кореняци са против терористите. Те са свикнали открай време с македонските си съседи. И това е много важно. Защото тук, на Балканите, тези неща са основни в отношенията между народите. Самият Арабен Джафери например е кореняк тетовчанин - дядо му е роден в Тетово. Неслучайно той има друга формула за решение на проблемите. В моя първи игрален филм от 1964 г., който се казва "Под едно и също небе", сюжетът е следният: двама македонци партизани се крият при ятака си. Съседът албанец ги вижда. Всички очакват да ги предаде, но това не се случва. Хората в Европа не знаят някои неща за тези наши комшийски взаимоотношения. Всъщност албанците няма от какво да се оплакват - имат 5-има министри, един вицепремиер, един зам.-председател на парламента, 5-има зам.-министри на силовите министерства, двама генерали. Министърът на външните работи Сърджан Керим пък е наполовина турчин, наполовина македонец. Такова нещо никоя друга държава не би допуснала. Македонците за щастие са толерантни хора. И не разбирам предупрежденията, които отправя държавният секретар на САЩ Колин Пауъл. Той призова за умереност и адекватен отпор на терористите. Тоест опитва се да критикува македонската армия и полиция, че действат по-силово, отколкото трябва. Даже някой от България вдигна шум защо срещу снайперистите сме стреляли с гаубици. Колин Пауъл като генерал, като бивш военен знае, че нито един офицер не може да се хвърли без артилерийска подготовка в сражение и да изгуби половината си рота. Не може така да се критикуват македонските действия. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Кръстан Гочев, Благоевград: Някои западни наблюдатели свързват опита за дестабилизация на Македония с борбата за контрол над наркотрафика. Доколко е вярна тази теза? - В глобалните рамки на политическия процес на Балканите за съжаление има сливане между престъпността и политиката. И тогава наистина става нещо ужасно. Получава се, както стана в Косово, едно сливане между полувоенни, полуполитически и престъпни структури. А това възпроизвежда непрекъснато насилие, безредие. И би означавало край на всякаква държавност на Балканите. Затова трябват радикални действия. Светът ще загине не от ядрена катастрофа, а именно от такава симбиоза между политика и престъпност. Ще се избием човек по човек. Затова трябва да се направи по-бързо нещо, да се вземе каквото и да е решение за Косово. Колкото и лошо да е то, ще бъде по-добре от сегашния хаос. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Евгени Русев, София: Какво трябва да бъде решението за Косово? - Има много варианти. Но мисля, че никой не ще да вземе това решение. То ще се намести само. Иначе официалната политика на Македония е спазването на Резолюция № 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Но има друг, по-голям проблем. Ако Черна гора се отдели, то тогава Югославия престава да съществува като субект на международните отношения. И тази резолюция просто няма кой да я изпълни, няма адресант. Тогава, както предлага лорд Дейвид Оуен, ще настъпи прекрояване на границите. Сърбия ще бъде обезщетена с Крайна, където живеят 2 млн. сърби, като компенсация за двата милиона косовари, които ще изгуби. Тоест ще бъде върната в границите от 1912 г., отпреди Балканската война. Но никой няма да е в състояние да взема предварителни решения. Защото безредието в един момент става неконтролируемо. И се страхувам, че то вече е такова и с действията на албанците в Южна Сърбия. На това се дължи феноменът, че днес всички подкрепят Македония. Защото там е кулминацията на този критичен момент, от който нататък нещата могат да излязат от контрол. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Стефка Минчева, София (директно по телефона): Английската дипломация навремето е формулирала подобно поведение с думите:"Когато един проблем няма решение, той се отлага"... - Това е старата турска политика на протакане. Дизраели го е научил от султана. Тя затова пропадна и Османската империя - от отлагането на решения. Но ако говорим сериозно, мисля, че светът прави големи усилия, за да се овладеят нещата. Македония успява благодарение помощта на съседите, за което още веднъж изказваме своята огромна благодарност. Въпросът е повече да не се повтори станалото. Не можем да отблъскваме непрекъснато атаките на албанските терористи, ако международната общност не ги сложи на мястото им. Иначе ще им стане навик. Ако не бъдат санкционирани, това ще означава, че някой стои зад тях. Това може да подпали не само балканска, а и световна война. Преди 4-5 години в Пентагона дори разиграха подобна кризисна ситуация на компютри. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Николай Неделчев, Кюстендил: През Скопие и Тетово минава бъдещият коридор номер 8. Не съзирате ли опит на заинтересовани сили за провалянето на този проект? - Най-хубавият път в Македония е от Скопие до Тетово. И това е още едно доказателство какви са нашите намерения. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Константин Кисьов, Варна: Народът казва "Всяко зло за добро." Усилията на съседите на Македония за потушаване на конфликта ще поставят ли началото на нов тип взаимоотношения в региона? - Това, което стана в Македония, наистина е катарзис. Ницше казва: "Онова, което не ме унищожава, ме засилва." Ето функцията на организма. След една болест той излиза по-силен, придобива имунитет. Този наш балкански израз "всяко зло за добро" е еманация на народната мъдрост. Защото при кризисна ситуация се вижда ясно кой кой е. Сегашните събития бяха голямо изкушение за всички. Някой разчиташе, че ще се нахвърлим върху албанците по-свирепо от Милошевич. Други пък очакваха обратното - албанците ще се нахвърлят върху нас по-свирепо от Хашим Тачи. Е, не - всичко си остана в рамките на изолирани акции на терористи. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Обобщен въпрос на читатели от София и Варна: Доколко са основателни обвиненията, че Любчо Георгиевски се е коалирал с албанската партия, за да влезе във властта, и сега не смее да реагира по-остро на провокациите на албанските екстремисти? - Кой се коалира за нещо друго, освен да влезе във властта? Това е най-нормалната стъпка в политиката. През 1996 г. ВМРО-ДПМНЕ направи генерална ревизия на своята доктрина и обяви, че ще стане прагматична партия, ориентирана към максимална толерантност по въпросите за малцинствата. В крайна сметка няма вече срещу кого да се борим - ВМРО е създадена за борба против турците и султана. Но султанът и турците ги няма, както и сръбската окупация. Виждам, че и вашата ВМРО също се разделя с историческия романтизъм и се превръща в модерна партия. Но в коалицията не се влиза с обещания, а с генерална концепция за развитието на страната. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Емилия Николова, София: Миналия месец в Скопие за пореден път бе лансирана идеята за Балкански митнически съюз. Какви ще са плюсовете и минусите, ако тя бъде реализирана? - От политическа гледна точка това е абсолютно необходимо. Въпросът е, че трябва да бъде и икономически изгодно за всяка отделна страна. Знаем, че политиката е функция на икономиката. Е, при марксизма беше обратното. И ние май всички сме си все още малко марксисти. Но би следвало да се намери взаимноизгодна формула. Става въпрос за огромен пазар, ако включим и Турция. Това ще съживи производството и ще намали безработицата. Няма какво да се заблуждаваме, нашите стоки не могат да пробият в Европа. Сега евроинтеграцията е най-модната тема. Но ако ни кажат, ето, утре влизате в ЕС, това направо би било катастрофа. Трябва да намерим модула, начина на съществуване през тези преходни години, докато ни приемат там. Ето един пример: Европа иска нашите плодове и зеленчуци. Но Македония няма техника за сортиране. И сега трескаво търсим да купим такава. Защото стандартите на ЕС изискват точни размери. Исторически погледнато, идеята за Балканска федерация е излязла от Македония - от ВМРО. Разбира се, за федерация сега не може да се говори, но за митнически съюз - определено да. Основното нещо, което трябва да се разбере и от външните сили, е, че за да има толерантност и мир на Балканите, все пак трябва да е налице някакъв приличен жизнен стандарт. Не мога да се съглася, че по принцип балканците са нетолерантни хора. Македония приюти над 200 000 бежанци от Косово. Разстрои икономиката си с това, но ги прие. А Англия и Германия приеха по един-два самолета хора. И още нещо. Къде другаде биха могли при средна заплата от 320 ДМ да съжителстват мирно два народа както в Македония? Пък и другаде на Балканите? Ние сме добри хора, такива със свещ да ги търсиш другаде, няма да намериш. Ако в Белгия например трябва да живеят с такива пари, валонци и фламандци ще направят световна война. Бих препоръчал на Европа нещо. Тя иска от нас толерантност, но би следвало малко и да ни помогне. Не искам да кажа, че трябва да лежим и да чакаме да ни хранят. Но все пак трябва да се намери начин ЕС да повдигне жизненото равнище на балканските народи. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------* * * * Eлеонора Георгиева, Пловдив: Не ви ли е мъчно за вашата първа професия, режисурата? - Не бива дипломат да се занимава с режисура. В Пловдив режисьорът Борислав Чъкринов постави една моя пиеса - "Филоктет". Беше оригинално режисьорско решение. Дори в един момент се учудих аз ли съм писал текста. Но артистите видимо се забавляваха. Публиката - също. А това е най-важното. Може би е редно вече и мен като автор да ме интерпретират, както си искат. Както съм го правил аз с други драматурзи. Кой знае, може би са станали от гробовете духовете им, за да си отмъщават. Шегата настрана. Всъщност театърът е това - едно безкрайно търсене на нови идеи и решения. Неда Попова Евгени Петров Константин Събчев Вълко Вълков Терористите дори не знаят за какво се бият Най-страшното за мен в този конфликт е, че загиват или остават инвалиди млади хора. Много от терористите дори не знаят защо всъщност се бият. Искам да ги предупредя да не позволяват да бъдат употребени от хора с болни амбиции или просто от обикновени престъпници. И ще им разкажа по този повод един стар анекдот. По време на Втората световна война младеж решава да стане партизанин. Баща му го изслушва и му казва: "Абе то добре, ама внимавайте да не ви излъжат. Щото мен навремето така ме излъгаха да ставам комита!" Малко ни трябва, за да живеем в мир Възрастни хора са ми разправяли истински случай от времето на Втората световна война. Зима, студ, опожарени села, няма храна. Изпаднал човек е принуден да яде сурово месо от мъртъв кон, за да не умре от глад. Реже с ножа си и яде. А от другата страна на конския труп яде вълк. И нито човекът се притеснява от вълка, нито вълкът - от човека! Защо? Защото все пак конят е достатъчно голям и има и за човека, и за звяра. Много пъти съм се връщал към тази история. За мен тя има дълбок смисъл. И е ключ за нашите балкански взаимоотношения. Никога не съм бил съгласен с отрицателния имидж, който балканските народи имат в очите на Европа. Ние сме много по-толерантни от тях. И ни трябва съвсем малко, за да живеем в мир и разбирателство.